Високо, Високо, Високо…та чак до безкрая. На Атанас!

Мои постове в социалните мрежи почти няма, броят се на пръстите на ръката ми. Още по-малко афиширам познанствата ми с известни на съвремието ни личности. То е като да се хвалиш на чужд гръб, но сега правя ИЗКЛЮЧЕНИЕ заради теб, защото е най-малкото което мога да сторя след ужасния февруарски петък, защото самият ти си ИЗКЛЮЧЕНИЕ.

Преди една година този билет ни запозна. В търсене на вдъхновение, нови идеи и евентуално лектор/и за един мой проект бях в пълната зала „Азарян“ и те открих. Ти тогава бе д-р Скатов, покорявал осемхилядници, веган, борещ се за опазване на околната среда. Но в годината на пандемия стана Атанас (понякога Наско). Отдели от ценното си време и си партнирахме в служебни проекти. На едно от събитията дори те представих по нестандартен начин – с фазовата диаграма на водата. За другите нестандартен, за мен логичен – в твое лице виждах учен, алпинист, позитивен и много чист ЧОВЕК.

В един момент общуването ни бе извън границите на служебните ангажименти. С теб то бе ЛЕСНО. Аз респектирам и уважавам Природата, но ти освен всичко това я и разбираше. Като хора, минали през тясното сито на немската образователна система, за да станем доктори, имахме още една допирна точка. Със страхопочитание се отнасях към постиженията ти като алпинист – помня като дете как бях на метри от Людмил Янков и бинтованите му ръце. С теб за първи път стъпих в планина. Ти качи мен и енергиийните скаути от YEE, обучавани по ръководен от мен проект, на върха на Пирин – всички бяхме на Вихрен. Един от скаутите бе останал на 20-30м в подножието на върха и ти специално се върна, за да сме всички ЗАЕДНО. Големите хора се познават и по малките жестове……..

Първият ми връх и то с теб. Каква щастливка. Не знам с какво го заслужих, но ти благодаря за толкова много неща.

Много ми е трудно да пиша в минало време. Не мога да приема случилото се, но с времето ще се примиря. Последната ни среща бе три седмици преди експедицията. Видя пожеланията ми, когато бе на К2. Ех, каква радост бе да получавам отговори от теб, от покрива на света. Не се случва всеки ден, както не всеки ден на Земята се раждат хора като теб. Знам, че по viber няма да пристигне отговор на думите ми от 04.02, но не знам защо тогава бях с Тениската „Speed x 14 х 8000 x Vegan Atanas Skatov“, част от твоята последна книга…..

Върви напред и нагоре, към безкрая, извън нашето измерение!

Благодаря на Съдбата, че ни срещна.

Светла памет, Атанас!

На излизане от театъра, народния

 „Народът на Вазов“ взе материята и остави ми най-важното – моята душа на червения стол в залата от реда първи. Виждах, чувах, но най-много усещах с… с недефиниранa никъде в речниците дума за такова сетиво.

Чутото бе чуто, видяното мина през зениците ми, но не потъна в тях. Образите останаха. Тоз дето го е измислил, другият дето го направил, третият дето го изиграл…всички в едно цяло бяха, цялото на точната гениалност.

Намерих ключ не за ключалка, а за онова недефинираното сетиво, отключено през сърцето и необезпокоило разума ми дотолкова, че да разумея думите Вазови.

Някъде шедьовър ще му кажат на туй видяното таз вечер. Аз с „хубавина“ ще го нарека, че по ми се римува с планина, синева, истина и Родина.

За връзка с Д-р Инж. Красимира Димитрова:

[email protected]